March162014
“And so…somewhere in between all our laughs, long talks, stupid little fights and all our jokes… I fell in love with you… ^^” Unknown
February22014
“Love is just a game to people. But eventually the game has to end and someone wins.” (via picsandquotes)

(via picsandquotes)

love 

3AM
xoxo—J. =]

xoxo—J. =]

February12014

Anonymous asked: How do you see the beauty in life and the world when it's hard to see anything out of the darkness. Everything is so scary right now and I'd really love some of your beautiful words. thanks forever

alonesomes:

Here is a story I wrote a long time ago. I hope it helps.


“Time for bed” whispers the sun to the moon.

“Oh, but I’m not tired yet. Come watch with me for a while. Just a little while. I want you to see people at their best.”

The sun looked down at the earth, and saw a woman screaming at her mirror, and a man ripping at his hair, quietly crying at the stars out his window.
The sun did not understand. He saw no light here.

“But they are suffering” he says,
as a man and woman claw at each other in their car, and a baby screams from its crib while the mother pours herself another glass of wine.

“Look again,” says the moon.
“You must always look again.”

Now the woman screaming in the mirror was caressing a man’s shoulders as they danced quietly. The gentleman pulling at his hair had it brushed back, and was singing softly to his little girl while she slept in his arms.
The couple in their car were inside, muttering apologies in between kisses and sheets.
The baby was sleeping in mother’s lap, and the wine was poured down the drain.

“One thing I’ve learned from the dark” says the moon,
“is that people are at their best directly after they are at their worst. They still, through all the sadness that I bring, know how to save themselves.”

With that, the moon went back to sleep as the sun took its place in the sky, watching the small miracles that took place just before the dawn.

December232013

Понякога

Понякога, когато обичаш някой, правиш всичко възможно за него и за да си с него… Понякога, когато обичаш някой, се надяваш, силно се надяваш и този някой да ти отвърне със същото… Понякога приятелката ти се превръща в нещо повече от сестра…Но понякога нещата не продължават по същия начин и се разочароваш от хора, в които си вярвал…Тогава..именно в тези моменти се надяваш, че сестра ти те чака, за да можеш да и кажеш колко ти е бил гаден деня и за да и се оплачеш от всичките скапани хора около теб…Но тя не е там…и всичко губи стойността си и вече нищо няма значение….

Когато не си сигурен в обичта на другите и просто искаш някой да ти покаже с каквото и да е, че си важен поне малко за него…Когато знаеш, че вършиш толкова глупости и живееш ден за ден.. Тогава просто искаш да кажеш на едни от най-важните хора в живота ти, че ги обичаш и че ще им липсваш… И когато този човек влезе в живота ти и дните без него, без този човек стават скучни… И когато погледнеш към небето, и видиш колко е синьо, се сещаш за хилядите СМС-и, които този човек ти е пращал, за думите му “Имаш баати очите”…И когато дишаш дима от цигарите пак се сещаш за този човек, който ти държи конско, че пушиш…И когато отпиваш от бутилката Jack се сещаш за изречението “Обещавам ти някой ден да се напием заедно”…И когато видиш някой да яде семки започваш да си се смееш сам, защото сте имали преживяване със “смеки”…

Някак си е трудно да повярваш, че си споделил всичко на този човек, който вече не е до теб…и понякога се замисляш дали изобщо някой те обича на тази земя… Но тогава…именно когато ти се струва, че вече не си заслужава и е крайно време да прекратиш живота си, идва този Човек и ти дава една книжка…тъничка и очакваща бърз прочит…

Книжката е “Проницателят”, а авторът - Анди Андрюс. Една от най-вдъхновяващите книги, които човек може да хване в ръцете си и да прочете…Буквално на един дъх. Хващаш я вечерта, след един дълъг и смазващо гаден ден, мислейки си, че това е поредната книга за самопомощ, която ти бутат в ръцете. И тогава започваш да четеш…и книжката те хваща още от третия ред. Милият Джоунс започва да ти дава съвети още от корицата. И в третата глава вече знаеш, че сестра ти е всъщност твоя Джоунс. Въпреки последната ви караница, ти вече знаеш, че тя е за добро. Защото ако обичаш някого, го пускаш на свобода. Ако се върне - той е твой завинаги. Ако не се върне - не е бил твой никога…

И така…пожелавам на всеки един от вас да намери този Човек в своя живот…да намери този Джоунс, който ще му помогне да бъде един променен човек…Защото понякога всичко,  от което имаме нужда, е друга гледна точка… :)

10AM

Сън…или реалност??!

Събуждаш се около 11 сутринта. В първия момент не осъзнаваш къде си, защото съня, който си имал/а е бил почти реален. Първата миризма, която усещаш е на пържени филийки. Отваряш очите си. Все пак с успокоение установяваш, че се намираш на гости на баба си. В малък провинциален град. Задушен. Прашен. И все пак не е като в столицата. Близо 45 пъти по-малко хора. Пък и сега е лято. Всеки е нанякъде и сигурно няма повече трийсет и седем - осем хиляди човека. Но и те не се усещат. Никъде няма жива душа. И въпреки това е задушно. И прашно…

Връщаш мислите си към съня. Всичко е толкова хубаво. Всъщност осъзнаваш, че това е история, която си чел/а. Някъде из хилядите снимки и постове във фейсбук, си я мернал/а веднъж-два пъти. И никога не си и обръщал/а внимание. Но вече гледаш на Историята по друг начин. Защото в нея си участвал/а ти. А ето я и нея:

"Отпечатъци в пясъка"
Една нощ човек сънувал, че се разхождал по брега на океана с Бог. По небето проблясвали сцени от неговия живот. И във всяка една забелязвал стъпките в пясъка-едните на Бога, а другите неговите. И когато и последната сцена преминала пред него, човекът се обърнал и се загледал в отпечатъците. И забелязал нещо много важно. Забелязал, че във много от моментите от живота му имало само по един чифт отпечатъци. Той също забелязал, че това се случвало именно в най-трудните и тъжни моменти. Това наистина го притеснило и той решил да попита Бога за това:
— Боже, казал си, че щом един път съм решил да те следвам, ще вървиш с мен целия път. Но забелязах, че в най-проблемните времена в живота ми има само един чифт отпечатъци. Не разбирам защо именно когато съм имал най-голяма нужда от помощ, ти си ме оставял сам..?
А Бог му отвърнал:
— Синко. Мое мило дете. Обичам те и никога не бих те оставил. Във моментите на страдание, когато виждаш само едни отпечатъци в пясъка, това са моментите в които съм те носил….


Историята изведнъж започва да добива смисъл и за твоя живот. Но тогава се сещаш и за продължението на съня….

 След като ти обяснява работата със стъпките, Бог решава да те заведе на едно място. Докато вървите, ти решаваш да му направиш интервю. ( Това също е една доста разпространявана история. ) За твоя голяма изненада, Той се съгласява. Първият ти въпрос е:
— Кое е нещото, което най-много те учудва у хората?
— Това, че се отегчават, докато са деца и бързат да пораснат. Когато това стане, те копнеят отново да бъдат деца..Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели….
След дълго време го попитах:   
— Мога ли да Ти задам още един въпрос?   
Отговори ми с усмивка.
— Като наш баща, какво бихте искали да научат Вашите деца?
— Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани. 
— Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши. 
— Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
— Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
— Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко. 
— Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
— Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят. 
— Да се научат да прощават, като се упражняват за това. 
— Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си. 
— Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие. 
— Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
— Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
—  Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
— Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
— Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
— Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи. 
— Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат. 
— Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
— Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.

Неусетно, вървейки, стигате до една поляна, огряна от слънцето. Всичко е толкова зелено и цветно. Сякаш…сякаш всичко е рисувано с четка и бои. Отвсякъде се чуват различни горски обитатели - синигерчета, чучулиги, чинки, сойки, пчели… Виждат се зайчета, сърни… Към единия край на полянката едва - едва се вижда една малка къщичка. Цялата е от дърво и камък, като онези от едно време. Отпред има цветна градинка със всевъзможни горски цветя. От коминчето излиза пушек, а прозорците са с отворени кепенци. Сякаш е жива и те кани и ти тръгваш бавно към нея. От коминчето се носи аромата на пържени филийки. Отваряш вратaта и сякаш попадаш в друг свят. Вътре все едно че времето е спряло. В цялата къща се носят аромати на различни видове чай - дива мащерка, липа, маточина, мента, бъз и много други… А до малката печка стои баба ти, която ти пържи филийки, усмихвайки се.


Събуждаш се около 11 сутринта. В първия момент не осъзнаваш къде си, защото съня, който си имал/а е бил почти реален. Първата миризма, която усещаш е на пържени филийки. Отваряш очите си. Все пак с успокоение установяваш, че се намираш на гости на баба си. В малък провинциален град. Задушен. Прашен. И все пак не е като в столицата. Близо 45 пъти по-малко хора. Пък и сега е лято. Всеки е нанякъде и сигурно няма повече трийсет и седем - осем хиляди човека. Но и те не се усещат. Никъде няма жива душа. И въпреки това е задушно. И прашно…..

10AM

За моментите…

…в които искаш да крещиш, но “възпитанието” не ти го позволява
…в които имаш най-голяма нужда от прегрАТката на най-добрата ти приятелка, но тя предпочита момчето, което май харесваш
…в които ти иде за заплачеш, но ще завалят въпросите
…в които плюшената ти играчка от детството крие най-съкровената ти тайна
…в които възглавницата ти поема горчивите сълзи на болката, насъбрана в теб
…в които гледаш хората и си мислиш за това колко по-щастливи са те от теб
…в които музиката е единственият ти приятел
…в които знаеш, че си излишна
…в които решаваш да се отдръпнеш, защото болката ти идва в повече
…в които оставаш напълно сама
…в които кръвта започва да тече
…в които си казваш “За последен път…”
…в които димът от цигарите те прави свободен/на
…в които не си заслужава да се бориш
…в които ти писва от всичките драми, интриги и скандали
…в които задържаш всичко в теб, за да не изглеждаш слаб/а, драматичен/на или търсещ/а внимание
…в които успееш отново да задържиш сълзите
…в които ти писва да се занимаваш с проблемите на любовта
…в които се чудиш дали си заслужава да се бориш
…в които усещаш ножа в гърба си
За момента, в който си поемаш последната глътка въздух и затваряш очите си…
10AM

Началото…

Странно е…седя тук, на тази пейка и гледам хората…хора напълно непознати за мен и за теб и въпреки това (си мисля, че) знам какво си мисли всеки един от тях. Преди малко например мина едно младо момиче на около 25 г. Прибираше се от работа и най-вероятно си мисли за това как е прекарала цял ден в прашен и задушен офис и как сега трябва да се прибере в панелната двустайна квартира в Дружба 2…”Защо трябва да се мъча тук, в тази гадория и да ровя в помията на тия гадове държавниците, след като мога да замина за Англия???!!! И голяма работа че не знам английски…нали и Мимето така замина, пък ей я сега…мениджър на Nike..” И в този ред на мисли тя не влиза във входа си а отива до близкото Фантастико…След малко се връща с бутилка евтино българско вино и шоколадови бонбони….Отваря входната врата и се скрива….
Или пък онази възпълничка възрастна дама, която седи на прозореца на 4-тия етаж и пуши…Сигурно има доста пари ако се съди по външния й вид, или поне това което може да се види от него. Но пък има хубави цветя. А да отгледаш такива приказни цветя в панелка в София не е лесна работа..
Тук е като затвор. 15-16 етажни блокове един до друг, наредени като войници, всичките еднообразни, строени по времето на т.нар. СОЦ. И въпреки това тук е красиво. Измежду всичките тези сиви исполини се крие красота. Жителите на 15-етажния блок пред който седя са си направили свой собствен земен “рай”. Поне аз така го виждам след всичкия прах, който дишах в центъра на София, където бях до преди малко и след бутането сред потни и изнервени хора в един малък голям автобус #204. Има градинка със саксии с най-различни цветя-от мушкато, през теменужка до кактус в единия край. Две пейки под прав ъгъл в другия. А зад тях има малка беседка с каменна пътечка по която да стигнеш до нея. Звучи вдъхновяващо..И е. Всичко е зелено. Даже и птици се чуват. Е, вярно, не е като да си в планината и най-близката кола да е на около 100 км. минимум, но все пак…
Чудя се, дали щях да пиша тези неща, ако живеех тук? Ако бях “една от тях”? Може би щях да пиша за цялата прах, която има по улиците…за всичките copy-paste роботи, които се разхождат нагоре-надолу с едничката мисъл да намерят щастието…Но дали ще успеят…?
Оставям въпроса отворен с надеждата да чуя Вашето мнение по въпроса.

10AM

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.

caribiana (via ladydu)

(via bulgarianquotes)

August172013
sullen-days:

sketchavolie:

vanehwasreal:

lady-polgara:


When a bullet hits a wall

That is astounding. I legitimately watched it about fifteen times before reblogging it.

this is so fucking satisfying to watch oh my god

Does anyone else hear it crash into the wall?

No and neither did you because it’s a silent gif

sullen-days:

sketchavolie:

vanehwasreal:

lady-polgara:

When a bullet hits a wall

That is astounding. I legitimately watched it about fifteen times before reblogging it.

this is so fucking satisfying to watch oh my god

Does anyone else hear it crash into the wall?

No and neither did you because it’s a silent gif

(via your-lies-have-eyes)

July112013
Paris str.

Paris str.

7AM
…

7AM
In the middle of Sofia…

In the middle of Sofia…

7AM
Cecko <3

Cecko <3

July92013

You know that when a penguin finds its mate they stay together forever?….Will you be my penguin?? ^^

quotes 

← Older entries Page 1 of 2